Хордови (Chordata) са тип животни, обединени в една група поради наличието на хорда. Представляват голяма група вторичноустни животни със своеобразна биология, екология, етология и произход представляваща връх в еволюцията на организмовия свят. Включват всички представители на подтип Гръбначни, както и няколко подтипа родствени на гръбначните животни.
Трипластни многоклетъчни организми. Имат вътрешна опора на тялото, изградена от хорда - плътно прилепнали здрави клетки, и е разположена по надлъжната ос на тялото. Те са с тръбеста нервна система, разположена гръбно. Сърцето е разположено на коремната страна на тялото.
Опора на тялото - Докато при безгръбначните животни опората е представена от екзоскелет (външен скелет)- черупчести образувания, хитинова обвивка, кутикула и други, то при хордовите животни се наблюдава ендоскелет (вътрешен скелет). При нисшите хордови животни (ланцетник, ларвите на асцидията) опората се състои от вътрешна опорна пластинка наречена хорда (horda dorsalis). Тя се разполага гръбно, под нервната тръба. Клетките на хордата са с меки стени, а съдържанието им е силно вакуолизирано и има пихтиест характер. Те са подредени една след друга и са обвити от двете страни с две еластични обвивки (влагалища), образуващи нещо като цилиндри, вмъкнати един в друг. Те са продукт на самите хордатни клетки (клетките на хордата). Между ектодермата (най-външният зародишен пласт) и ендодермата (най-вътрешният зародишен пласт), около хордата, се образува непрекъснат мезодермален слой (мезодермално влагалище). При по-висшите хордови в този слой се отлага хрущялно или костно вещество, което дава началото на прешлените на гръбначния стълб. При гръбначните животни хордата се наблюдава само в ранните стадии на ембриогенезата (зародишното развитие). По-късно тя се измества от гръбначен стълб (columna rtebralis) - основната опора при гръбначните животни.
Нервна система - Докато при безгръбначните нервната система е от ганглиев тип (състои се от нервни възли - ганглии, свързани помежду си с нервни кордони) разположена коремно, то при хордовите тя е представена от нервна тръба (тръбест тип) разположена гръбно. Нервната тръба произлиза от ектодермата. Нея намираме само при нисшите хордови, както и в ранните стадии от ембрионалното развитие на гръбначните. С напредването на ембрионалното развитие при гръбначните от предната част на нервната тръба се формира главен мозък, а от задната част - гръбначен мозък. Главният мозък се състои от пет дяла: краен мозък, междинен мозък, среден мозък, малък мозък и продълговат мозък.
Храносмилателна система - Храносмилателният канал започва с уста и завършва с анален отвор или клоака (общ отвор на храносмилателната, отделителната и половата система). Предната част на храносмилателната система - глътка, притежава много отвори и е богато кръвоснабдена. Ето защо при нисшите хордови дихателната функция се изпълнява от фаринкса.
Дихателна система - При гръбначните още в ембрионалното развитие от двете страни на глътката се развиват двойни торбовидни образувания, наречени фарингеални джобчета. При рибите те нарастват до ектодермата, която се вгъва и фарингеалните джобчета образуват хрилни цепнатини. Те са разпределени от междухрилни прегради (междухрилни септи), върху които се развиват хрилни ламели (хрилни пластинки). Тези пластинки са богато кръвоснабдени и при непрекъснатото им обливане с вода се извършва газообмен. При сухоземните гръбначни развитието на фарингеалните джобчета спира още в ембрионалното развитие. Развива се единствено последното джобче, което се разраства и образува мехурчета, навлизащи в телесната празнина и дават началото на белите дробове. Разликата в дихателната система между безгръбначните и хордовите животни е, че при безгръбначните дихателните органи са хриле, трахеи и са с ектодермален произход, а при хордовите(хриле, бял дроб) са с ендодермален произход.
Кръвоносна система - Докато при безгръбначните животни сърцето е разположено гръбно и кръвоносната система почти винаги е отворена, то при хордовите сърцето е разположено коремно, в близост дихателния орган (фаринкс, хриле, бял дроб) и кръвоносната система е затворен тип. Движението на кръвта по гръбния кръвоносен съд при безгръбначните е отзад напред, а по коремния кръвоносен съд — отпред назад, докато при хордовите е точно обратното.
Характерни признаци на хордовите животни:
Трипластни многоклетъчни организми. Имат вътрешна опора на тялото, изградена от хорда - плътно прилепнали здрави клетки, и е разположена по надлъжната ос на тялото. Те са с тръбеста нервна система, разположена гръбно. Сърцето е разположено на коремната страна на тялото.
Опора на тялото - Докато при безгръбначните животни опората е представена от екзоскелет (външен скелет)- черупчести образувания, хитинова обвивка, кутикула и други, то при хордовите животни се наблюдава ендоскелет (вътрешен скелет). При нисшите хордови животни (ланцетник, ларвите на асцидията) опората се състои от вътрешна опорна пластинка наречена хорда (horda dorsalis). Тя се разполага гръбно, под нервната тръба. Клетките на хордата са с меки стени, а съдържанието им е силно вакуолизирано и има пихтиест характер. Те са подредени една след друга и са обвити от двете страни с две еластични обвивки (влагалища), образуващи нещо като цилиндри, вмъкнати един в друг. Те са продукт на самите хордатни клетки (клетките на хордата). Между ектодермата (най-външният зародишен пласт) и ендодермата (най-вътрешният зародишен пласт), около хордата, се образува непрекъснат мезодермален слой (мезодермално влагалище). При по-висшите хордови в този слой се отлага хрущялно или костно вещество, което дава началото на прешлените на гръбначния стълб. При гръбначните животни хордата се наблюдава само в ранните стадии на ембриогенезата (зародишното развитие). По-късно тя се измества от гръбначен стълб (columna rtebralis) - основната опора при гръбначните животни.
Нервна система - Докато при безгръбначните нервната система е от ганглиев тип (състои се от нервни възли - ганглии, свързани помежду си с нервни кордони) разположена коремно, то при хордовите тя е представена от нервна тръба (тръбест тип) разположена гръбно. Нервната тръба произлиза от ектодермата. Нея намираме само при нисшите хордови, както и в ранните стадии от ембрионалното развитие на гръбначните. С напредването на ембрионалното развитие при гръбначните от предната част на нервната тръба се формира главен мозък, а от задната част - гръбначен мозък. Главният мозък се състои от пет дяла: краен мозък, междинен мозък, среден мозък, малък мозък и продълговат мозък.
Храносмилателна система - Храносмилателният канал започва с уста и завършва с анален отвор или клоака (общ отвор на храносмилателната, отделителната и половата система). Предната част на храносмилателната система - глътка, притежава много отвори и е богато кръвоснабдена. Ето защо при нисшите хордови дихателната функция се изпълнява от фаринкса.
Дихателна система - При гръбначните още в ембрионалното развитие от двете страни на глътката се развиват двойни торбовидни образувания, наречени фарингеални джобчета. При рибите те нарастват до ектодермата, която се вгъва и фарингеалните джобчета образуват хрилни цепнатини. Те са разпределени от междухрилни прегради (междухрилни септи), върху които се развиват хрилни ламели (хрилни пластинки). Тези пластинки са богато кръвоснабдени и при непрекъснатото им обливане с вода се извършва газообмен. При сухоземните гръбначни развитието на фарингеалните джобчета спира още в ембрионалното развитие. Развива се единствено последното джобче, което се разраства и образува мехурчета, навлизащи в телесната празнина и дават началото на белите дробове. Разликата в дихателната система между безгръбначните и хордовите животни е, че при безгръбначните дихателните органи са хриле, трахеи и са с ектодермален произход, а при хордовите(хриле, бял дроб) са с ендодермален произход.
Кръвоносна система - Докато при безгръбначните животни сърцето е разположено гръбно и кръвоносната система почти винаги е отворена, то при хордовите сърцето е разположено коремно, в близост дихателния орган (фаринкс, хриле, бял дроб) и кръвоносната система е затворен тип. Движението на кръвта по гръбния кръвоносен съд при безгръбначните е отзад напред, а по коремния кръвоносен съд — отпред назад, докато при хордовите е точно обратното.
Характерни признаци на хордовите животни:
- Симетрия на тялото. Хордовите, както по-голямата част от безгръбначните, имат двустранна симетрия на тялото (билатерална симетрия). Изградени са от три зародишни слоя — ектодерма, ендодерма и мезодерма.
- Метамерия (сегментация). Освен при повечето безгръбначни, метамерията се наблюдава и при някои органи и системи при хордовите животни: прешлени, мускулни групи, кръвоносни съдове, нерви и др.
- Пръчковиднообразната първична нотоходра е представена за малък период от време на техния живот. Тя е примитивен осев скелет на главохордовите и ембрионът на всички хордови.
- Гръбно разположената хорда представена във вид на осев скелет гръбна структура и е предтавена за по-голям период от време през техния живот.
- Над хордата гръбно във вид на тръба е разположена централната нервна система.
- Хрилните цепнатини в областта на глътката са представени в определен стадии в техния живот.
- Телесна празнина. Хордовите животни имат същинска телесна празнина. С изключение на опашнохордовите тя е добре развита и е от ентероцелен тип.
- Опашка — това е всяко прорастнало образувание с вътрешна опорна част от хордата или гръбначен стълб. Безгръбначните животни нямат опашка, а анусът им се намира в края на тялото. Гръбначните имат опашка.
- Вторична уста — по време на гаструлацията при хордовите и по-висшите безгръбначни животни (бодлокожи, четинкочелюстни, погонофори) устата се образува не от първичната уста (бластопорус), а в противоположния край на зародиша.
- Кръвоносната система е затворена, с коремноразпорожено сърце (без опашнохордовите) и е от ентероцелен тип.
- Хордовите са разделнополови животни, някои са хермафродитни или протандрични, яйцеснасящи, яйцеживородни.