Водните гъби (Porifera) са тип животни. Те са прости неподвижно прикрепени животни, живеещи предимно във водата. Хранят се като изпомпват вода през телата си, за да филтрират хранителните частици в нея. Водните гъби са сред най-простите животни. Без истински тъкани (паразои), те нямат мускули, нерви и вътрешни органи. Тяхната прилика с колониалните Choanoflagellata показва вероятен еволюционен скок от едноклетъчни към многоклетъчни организми. Познати са около 7500 съвременни вида (с размери от няколко милиметра до над 3 метра), които се прикрепят към повърхности навсякъде от зоната на приливите и отливите до дълбочини от 8500 m и повече. Известни са фосили на водни гъби чак от Предкамбрия, като често се откриват нови видове. При водните гъби липсват трайно диференцирани клетки. Могат да се редиференцират. При водните гъби се наблюдават следните типове тела: аскон, сикон и леукон. Последният е най-съвършен. Водните гъби се размножават полово и безполово. Безполовото размножаване е посредством външно и вътрешно пъпкуване. При външното пъпкуване в основата на тялото се образуват израстъци, които постепенно нарастват. При вътрешното пъпкуване в мезоглеята се образуват гемули, които са и средство за преживяване на неблагоприятните условия. Повечето водни гъби са хермафродити, но има и разделнополови. Оплождането е вътрешно. Развитието е метаморфоза с ларвни стадии, които са подвижни. Ларвата има два слоя- ектодерма и ендодерма, съответно външен и вътрешен. Ектодермата дава началото на вътрешният телесен слой, а ендодермата- на външният. Тази особеност в развитието се наблюдава единствено при представителите на водните гъби. Има два типа ларви- амфибластула и паренхимула.