Бавноходки (Tardigrada, на гръцки tardus "бавно" и gradus "крачещ") са билатерално симетрични, микроскопични безгръбначни организми. Описани около 1 000 вида бавноходки, които се срещат от Хималаите (на височина от около 6 000 м) до морските дълбини (на около 4 000 м под морското равнище) и от полярните ширини до екватора. Наричат се още тардигради или водни мечки и са едни от най-издръжливите животни на Земята. Поради тази причина те спадат към организмите, определяни като полиекстремофили.
Бавноходките са миниатюрни (размери от 0,1 до 1,5 мм) окосмени форми с 8 бр. къси крака, обсипани с четинки. Имат цилиндрично закръглено тяло, покрито с нехитинизирана кутикула, която се сменя периодично. Крачетата завършват с нокътчета и отварящи се в основата нокътни жлези.
Телесната кухина е хемоцел. Храносмилателната система е съставена от уста, устна кухина с двойка стилети, глътка, слюнчени жлези, черво и анус. Липсва дихателна и кръвоносна система. Отделителната система е изградена от малпигиеви тръбици. Нервната система е изградена от надглътъчен ганглий, мозък и нервна верига. Имат две малки очи. На предния край на тялото има двойка чувствителни смукалца. Бавноходките са разделнополови с нечифтни полови жлези. Развитието им е пряко.
Бавноходките наподобяват по морфология на псевдоцеломните животни, но повечето им белези са общи с тези на членестоногите.
Видовете от този тип са рекордьори в оцеляването при екстремни условия, при които малко други животни биха оцелели. Подобно на ротаториите те могат да изпаднат в анабиотично състояние и така да преживеят до две години. При попадане на благоприятни условия те отново възвръщат жизнените си функции. Това състояние се нарича криптобиоза. Те издържат за няколко минути на температура 151°C, при -200 градуса за няколко дни, като след това се връщат към нормален начин на живот. Издържат и за няколко минути при температура, равна на абсолютната нула и при налягане до 6 000 атмосфери. При опити са издържали на радиация от 5 700 грея. Тардиградите могат да оцелеят и в космоса, абсолютно лишени от въздух и подложени на космическа радиация.
Бавноходките са миниатюрни (размери от 0,1 до 1,5 мм) окосмени форми с 8 бр. къси крака, обсипани с четинки. Имат цилиндрично закръглено тяло, покрито с нехитинизирана кутикула, която се сменя периодично. Крачетата завършват с нокътчета и отварящи се в основата нокътни жлези.
Телесната кухина е хемоцел. Храносмилателната система е съставена от уста, устна кухина с двойка стилети, глътка, слюнчени жлези, черво и анус. Липсва дихателна и кръвоносна система. Отделителната система е изградена от малпигиеви тръбици. Нервната система е изградена от надглътъчен ганглий, мозък и нервна верига. Имат две малки очи. На предния край на тялото има двойка чувствителни смукалца. Бавноходките са разделнополови с нечифтни полови жлези. Развитието им е пряко.
Бавноходките наподобяват по морфология на псевдоцеломните животни, но повечето им белези са общи с тези на членестоногите.
Видовете от този тип са рекордьори в оцеляването при екстремни условия, при които малко други животни биха оцелели. Подобно на ротаториите те могат да изпаднат в анабиотично състояние и така да преживеят до две години. При попадане на благоприятни условия те отново възвръщат жизнените си функции. Това състояние се нарича криптобиоза. Те издържат за няколко минути на температура 151°C, при -200 градуса за няколко дни, като след това се връщат към нормален начин на живот. Издържат и за няколко минути при температура, равна на абсолютната нула и при налягане до 6 000 атмосфери. При опити са издържали на радиация от 5 700 грея. Тардиградите могат да оцелеят и в космоса, абсолютно лишени от въздух и подложени на космическа радиация.